„Ние обичаме Тайван“: Домашните работници се надяват на повече от новия президент Лай

Тайпе, Тайван – Докато президентът на Тайван Уилям Лай Чинг-те стартира своята четиригодишна термин, легионите от домашни служащи мигранти от Югоизточна Азия на демократичния остров се надяват, че той ще продължи с трудовите промени, които могат да подобрят професионалния им живот.

Според Министерството на труда на Тайван към края на март на острова е имало повече от 760 000 задгранични служащи, множеството от които от Индонезия, Филипините и Виетнам.

Много работят в производството и строителството, само че също по този начин се грижат за възрастни хора в здравни заведения, както и в частни домове – основна роля, като се има поради бързо застаряващото общество на Тайван.

Докато месечната минимална заплата в Тайван беше увеличена до 27 470 нови тайвански $ ($853) тази година, домашните служащи мигранти, които също би трябвало да заплащат разноски, свързани с наемането им, бяха изключени.

Бони Линг, изпълнителен шеф на Work Better Innovations (WBI) – обществено дружество, което се застъпва за почтени условия на труд, в това число за жителите на Югоизточна Азия в Тайван – споделя, че новото държавно управление би трябвало да предприеме стъпки за справяне с таксите служащите заплащат. Това включва такси преди да заминат – за неща като медицински прегледи, визи, образование и полети – и откакто са на острова.

Линг споделя, че разноските за набиране на личен състав би трябвало да се заплащат от работодателите по същия метод, както за високоплатените служащи. „ Наистина би трябвало да бъдем почтени със себе си и да се запитаме: за какво е по този начин, споделяме ли, че нископлатеният труд е по-малко скъп? “ сподели тя пред Ал Джазира.

„ Казваме ли, че тези, които са минимум в положение да поемат разноските за набиране на личен състав, би трябвало да заплащат, от време на време няколко месеца от тяхната работа до години отиват назад в заплащането на тези такси и разноски – това заслужено ли е? “

Тайван, с население от повече от 23 милиона души, се чака да се трансформира в „ супер застаряващо общество “ до 2025 година, съгласно Националния съвет за развиване.

Ратих Кабинава, асистент теоретичен помощник в Училището по обществени науки към Университета на Западна Австралия, сподели, че от ден на ден дами също би трябвало да вървят на работа, с цел да оказват помощ за увеличение на фамилните приходи.

„ Тези тайвански фамилии поверяват родителите си на грижите на служащи мигранти “, сподели тя.

Ал Джазира попита трима болногледачи от Югоизточна Азия в Тайван за живота им.

Анги Софияся Лакуба, 29

Първоначално от индонезийската провинция Северна Суматра, Anggi Sofiasyah Lacuba работи за няколко тайвански фамилии, откакто се реалокира на острова през 2020 година От средата на 2023 година 29-годишният мъж се грижи за баба, в този момент на 90 години, в окръг Хуалиен в източен Тайван.

Anggi сподели, че не поддържа изцяло прекратяването на ролята на сътрудниците по набиране на личен състав в Тайван, тъй като това може да сложи в неравностойно състояние хората, които не могат да приказват мандарин, само че счита, че като цяло това би било „ доста добър “ ход.

Майката на две деца заплати към 30 милиона индонезийски рупии ($1881) на своята организация в Индонезия, с цел да обезпечи работата си в Тайван. Таксите покриват едномесечно образование, езикови курсове и храна в Източна Ява преди заминаването, както и самолетен билет до острова. Те са били удържани от заплатата й през първите седем месеца работа. Таксата за тайванския офис на организацията за асортимент на личен състав също беше взета от месечното й заплащане.

С изплатените такси Anggi в този момент прибира към 20 000 нови тайвански $ ($621) на месец.

„ Ако организациите бъдат отстранени, могат ли работодателите да го разрешат, в случай че имаме неща отвън [работата] – без значение дали уреждаме здравните си осигуровки, паспорт, виза или каквото и да било? “ сподели тя пред Ал Джазира. Тези проблеми сега се обработват от сътрудници.

Анги се надява да се върне вкъщи през идващите година или две, с цел да може да кандидатства за студентска виза и да се върне в Тайван, с цел да получи магистърска степен със стипендия.

Тя се надява администрацията на Лай да помогне за облекчение на процеса на кандидатстване за виза.

Сандра Сурил, 48

Сандра Сурил, майка на три деца, работи в Ню Тайпе, покрай тайванската столица, от 2017 година Тя е от Багио на северния филипински остров Лусон.

Тя се грижи за кьорав мъж, който в този момент е на към 20 години, като го съпровожда до университета и се твърди, че той приема медикаментите си, наред с други отговорности.

Сурил споделя, че се надява държавното управление да „ отстрани таксата на брокерите, тъй като ние постоянно плащаме [1500 нови тайвански $, или $47 месечно] “, макар че брокерите са „ от време на време безполезни “ и не съумяват да оказват помощ когато има проблем с шеф. 48-годишната жена споделя, че би могла да спести повече пари, в случай че заплащането бъде спряно, защото към този момент е изплатила другите такси на своята организация.

Сурил има единствено една работа от идването си в Тайван и споделя, че чака да остане към 12 години – задоволително време, с цел да могат децата й да получат академични дипломи.

Това ще бъде „ огромното ми достижение, в случай че се случи “, сподели тя.

Миан Койлан, 58

Miean Coilan стартира работа в Тайван същата година като Suril. Подобно на нея, тя е от Багио.

Койлан се грижи за баба, която в този момент е на 90 години, и прави домакинска работа от самото начало на острова.

Тя споделя, че една месечна заплата в Тайван е еквивалентна на „ четири месеца “, изплатени вкъщи.

58-годишната жена сподели, че би желала да види края на рестриктивните мерки за продължителността на времето, през което служащите мигранти могат да останат на острова. Подобно на другите служащи мигранти, работещите в грижите могат да останат най-много 12 години, само че в случай че дават отговор на избрани условия за образование и показване, могат да останат още две години.

„ Ако [имам опция да] приказвам с президента, ще кажа „ до безкрайност на контракта “, сподели тя пред Ал Джазира. „ Дори [ако] сме [над] 50 години, 60 години, към момента можем да работим в Тайван, тъй като харесваме Тайван. Обичаме Тайван. “